Във време преди избори всяка дезинформационна кампания има потенциала да се превърне в сензация и да провокира протести без да са дадени необходимите отговори от компетентните институции. Именно такъв беше случаят с масовото безпокойство от страна на родители и граждани относно Националната стратегия за детето 2019-2030 г. и масовото мълчание от страна на институциите. Вместо да успокоят притеснените, управляващите заявиха, че за Стратегията ще се говори и работи след изборите.
Така в общественото пространство останаха страховете и несигурността за това какво пише в нея, какво означава това и как ще се отрази върху начина, по който отглеждаме децата си.
След сигнал от наши читатели, ние от Factchecker.bg решихме да проверим всички твърдения на протестиращите, да ги сравним със записаното в Стратегията и обясненията на експертите. За целта ще използваме една от брошурите, разпространявани от противниците на документа.
Но нека да запознаем с основния въпрос:
Защо се налага изработване на Стратегия за детето?
Стратегиите са основните документи, които се използват при създаването на ново законодателство или изменянето на съществуващото с цел да се направи дългосрочен поглед върху даден въпрос или проблем и да се набележат най-подходящите методи за разрешаването му.
„Стратегията за детето е държавен документ, създаден през 2000 г., за да служи за ориентир на законодателя в следващото десетилетие, а после обновен през 2008 г. и за трети път – през декември 2018 г. за следващите 10 години“, обясняват от „Свободна Европа“.
Основният нормативен акт, по който се ръководят държавните служители и социалните служби, който има отношение към правата на децата е Законът за закрила на детето, чиито разпоредби се спазват при изготвяне на новите дългосрочни стратегии. Те от своя страна са базирани и на проучвания и анализи на експерти за прилагането на предишните стратегии и съществуващото законодателство с цел да се очертаят силните и слабите страни на настоящите мерки и да се вземат по-подходящи.
Вярно ли е, че:
Държавата ще има право да инспектира всяко семейство и право да отнеме което и да е дете от родителите му по усмотрение на държавните служители, без съд?
НЕ!
В Националната стратегия за детето 2019-2030 г. нито веднъж не се споменава думата „отнема“ в какъвто и да е контекст. В документа изрично е посочено, че трябва да се подобри координацията между социалните служби, но не и че социални работници ще имат право по всяко време да извършват „проверки“ в семействата.
Както поясняват от Национална мрежа за децата:
„Извеждането на деца се прави само в краен случай, когато има риск за здравето и живота на детето. Когато се извежда дете, това се прави от социалните служби и детето се настанява при близки и роднини. Ако няма такива, тогава то се настанява при приемни родители или в други услуги.“
Това означава, че никой няма да отнеме ничие дете само заради шамар. За да бъде изведено детето, трябва да бъде установено, че то е жертва на системен тормоз или то е силно неглижирано от родителите си. Извеждането става само след съдебно решение.
Освен това в документа изрично е посочено, че:
„Правото и отговорността на родителите да отгледат собствените си деца е признато от Конвенцията на ООН за правата на детето, където е изрично регламентирано задължението на държавите да оказват помощ на родителите, на законните настойници и на разширените семейства при осъществяване на тяхната отговорност за отглеждане на децата.“
Вярно ли е, че:
Броят на децата в семейството снижава качеството на живот на всяко дете и може да е повод да бъде отнето?
НЕ!
„Преодоляването на бедността, социалното изключване на децата, както и достъпът им до качествени здравни грижи трябва да са основна грижа на държавата и обществото и да преминават през всичките политики“, се посочва в Стратегията.
Този ангажимент означава, че държавата е нейните институции се задължават да помагат и да подкрепят семейства с деца, които са изправени пред риск от бедност. Отново никъде не се споменава, че деца от многодетни семейства ще бъдат „отнемани“ от родителите.
Вместо това се декларира „развитие на целенасочени мерки за социална подкрепа на семействата с деца, съобразно нуждите на семействата и рисковете за детето“ и „нов подход към жилищната политика, към социалното и към семейното подпомагане, който осигурява тяхната ефективност и подкрепя децата и семействата“.
От Национална мрежа за децата допълват, че има случай на временно извеждане на деца от семейства заради крайна бедност, но „именно в стратегията е записано, че това трябва да се прекрати и трябва да се помага на тези семейства“.
Вярно ли е, че:
Държавните служители оценяват и диктуват на родителите задължителни за изпълнение методи за възпитание и грижа за децата?
НЕ!
Националната стратегия за детето не предвижда задължителни методи, които родителите трябва да използват при възпитанието на децата си. В документа са набелязани единствено сфери, в които трябва да се задълбочи „сътрудничеството между родителите, семействата и образователните институции“ с цел децата да са подговени за навлизане на пазара на труда в цифровата ера, да имат необходимите технологични знания и умения, за да могат пълноценно да се впишат в обществото и икономиката след навършване на 18-годишна възраст.
Вярно ли е, че:
Каквито и да е забранителни и възпитателни мерки в семейството се считат за насилие и нарушаване на правата на детето?
НЕ!
На практика с това твърдение се внушава, че ако откажете на детето си да му купите сладолед, то може да ви бъде „отнето“.
Подобни възпитателни мерки не се считат за насилие, нито за нарушаване на правата на детето. Правата на детето са записани в Международната конвенция за правата на детето, а какво се счита от закона, съответно от Националната стратегия, за „насилие“ е записано в чл. 11 на Закона за закрила на детето.
Вярно ли е, че:
При всеки конфликт в семейството децата се инструктират да се оплакват на учители, психолога, детския омбудсман. Въвежда се „Телефон на доверието“, който приема всякакви сигнали – също и от анонимни източници
НЕ!
Основно право на децата е да потърсят помощ, когато живеят в неблагоприятна за правилното им развитие им среда. Никъде в Стратегията обаче не е записано, че те ще бъдат „инструктирани“ или задължавани да „се оплакват“ за проблемите в семейството на външни лица.
Т. нар. „Телефон на доверието“ пък не се въвежда сега. Както обобщават от Национална мрежа за децата:
„Телефон 116111 е национална телефонна линия, която се поддържа от Държавната агенция за закрила на детето, която възлага управлението й след конкурс и в момента тя се управлява от Асоциация „Анимус“, съвместно с ДАЗД. Такива линии със същия номер съществуват във всички страни членки на ЕС. Това е място, на което деца и възрастни могат да подават сигнали, ако са жертви или свидетели на насилие, тормоз, сексуално посегателство или психически тормоз и да получат консултация и помощ от обучени психолози.“
Вярно ли е, че:
Правата на детето са по-висши от тези на родителите. Към родителя са подхожда с „презумпция за виновност“?
НЕ!
Както е записано в Международната конвенция за правата на детето чл. 3, ал. 2:
„Държавите – страни по Конвенцията се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законни настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.“
При вземането на решения, отнасящи се до бъдещето на децата, се отчитат и правата и задълженията на родителите. Децата са по-беззащитни от възрастните, затова и са необходими повече усилия за гарантиране на правата им и тяхното спазване. Това обаче не означава, че те имат „по-висши“ права от родителите си.
Вярно ли е, че:
Изграждат се специализирани институции и инстанции, които не подлежат на контрол от вътрешен и международен съд?
НЕ!
В Националната стратегия за детето основен приоритет е деинституционализацията на децата (т.е. извеждането им от социалните домове и настаняването на нуждаещите се в т. нар. „защитени жилища“ или домове за настаняване от семеен тип). Този приоритет обаче не се появява за първи път в Стратегията, а е част от управленската програма на правителството за периода 2017-2021 г.
Дали дадени институции или „инстанции“ подлежат на съдебен контрол, няма как да бъде записано в стратегия. Подобни инструменти и правила се записват в законодателството или в наредби, които дават необходимия за прилагането на законите инструментариум.
Неуточняването за какви „институции и инстанции“ става въпрос още веднъж идва да покаже, че твърдението е манипулативно и цели всяване на паника в обществото.
ИЗВОД:
Абсолютно всички твърдения, разпространявани от инициаторите на протеста са изкривени, частично неверни или изцяло изфабрикувани.
Дни след като скандалът се разрази в социалните мрежи бяха разпространени снимки, които показваха, че материалите на фейсбук инициативата „НЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕТЕТО 2019-2030!“ са преведени едно към едно от руски брошури, използвани в страната през 2012 г.
И накрая един съвет: не вярвайте на масовата истерия преди да сте проверили фактите или да сте чули компетентното мнение на експертите. Проектът на Националната стратегия за детето, макар и оттеглен засега, е достъпен ТУК заедно с всички становища на компетентни органи и институции, в които не са изразени опроверганите по-горе притеснения.
