В интернет пространството са особено популярни статии, които анализират най-важните новини и постижения през 2018 г. Известният медицински сайт Medscape посочи десетте най-важни статии в областта на гастроентерологията за изминалата година.

Вниманието ми бе привлечено от научна публикация със заглавие „Докладване на вредите при рандомизирани проучвания, целящи промени в микробиома: Систематичен обзор„.

Нека първо дадем определение на основните понятия.

Какво е пробиотик, пребиотик и синбиотик?

Пробиотиците са живи микроорганизми, които се приемат за подобряване или възстановяване на нормалната чревна флора (съвкупността от микроорганизми в червата).

Пребиотиците стимулират растежа на полезни за здравето бактерии. Най-често са растителни фибри, които не се разграждат и не се усвояват от човешкия организъм. Преминавайки през храносмилателната система, пребиотиците изпълняват ролята на храна за бактерии и други микроорганизми.

Синбиотиците са медикаменти или хранителни добавки, които съдържат комбинация от пробиотици и пребиотици.

Обикновено пробиотиците се възприемат като безопасни при амбулаторни пациенти (тези, които не са постъпили в болница), но ситуацията може да е различна при хоспитализирани и имунокомпроментирани (с намалена защитна функция на имунната система) пациенти, които може да са изложени на повишен риск от пробиотичен сепсис.

В България достъпът до пробиотици е изключително лесен, защото (с малки изключения) те са регистрирани като хранителни добавки, а не като лекарствени продукти. Съответно, регулаторният контрол върху пробиотиците като хранителни добавки е много по-слаб в сравнение, с което и да е лекарство.

Но да се върнем към систематичния обзор, разглеждащ резултатите от голям брой рандомизирани клинични проучвания, при които се използват пробиотици, пребиотици и синбиотици и най-важния въпрос:

Безопасни ли са пробиотиците?

Краткият отговор е, че не знаем, защото само 2% от разгледаните общо 375 рандомизирани проучвания цялостно посочват важните данни за безопасност. Останалите 98% не посочват едно или повече от изброените: определение за странични ефекти и сериозни странични ефекти, начин на събиране на данните, брой пациенти с такива нежелани събития, брой пациенти, напуснали проучването поради вреда.

Или казано по-лесно – почти всички публикувани рандомизирани проучвания не посочват ключови данни за безопасността на пробиотици, пребиотици и синбиотици.

Авторите на систематичния обзор отбелязват, че при докладването на резултати за безопасност обикновено се използват генерични твърдения като „добра поносимост“, а също и неподходящи показатели (напр. само проценти).

Неадекватното докладване на данните за безопасност може да доведе до заблуда, че нежелани реакции не съществуват, което да има сериозни последици за пациентите.

Безопасността на нито една медицинска интервенция не трябва да се презюмира. Точно обратното, постоянно трябва да се търсят научни данни за потвърждаване или отхвърляне на хипотезата.

Всяко лечение трябва да бъде обсъдено с пациента от гледна точка на потенциални ползи и рискове.

Заключението в статията е:

Общо заключение, че пробиотиците, пребиотиците и синбиотиците са безопасни не може да се направи без обсъждане на данните за безопасност и токсичност.

А аз, като гастроентеролог, ви съветвам никога да не започвате самоволно, каквото и да е лечение, без предварителна консултация с лекар, запознат с новите научни данни.

Иначе рискувате много. Струва ли си?

За още полезни статии свързани с науката и здравето цъкнете ТУК