Около кандидатстването и влизането на България в еврозоната се носят много митове и легенди. Най-често спряганата заблуда е тази, че разходите на домакинствата ще скочат двойно, но приходите – не. Логиката според мнозина е, че 1 евро е приблизително равно на 2 лева.
Дали това задължително означава, че ще плащаме двойно, но ще взимаме два пъти по-малко – данните говорят.
Според доклад на Института за пазарна икономика тези страхове са неоправдани. Това е най-лесно доказуемо като се направи сравнение с последните присъединили се към еврозоната държави – Словения, Кипър, Малта, Словакия, Естония, Латвия и Литва.
Ако сравним годишната инфлация за месеца, в който тези държави приемат единната европейска валута спрямо годишната инфлация за същия месец на предходната година, само в три от седемте държави тя е видимо по-висока от средната за предходните 12 месеца – Кипър Малта и Естония.
В две от държавите – Словения и Латвия – инфлацията е малко по-висока от тази за предходните 12 месеца, но е съизмерима с нея. А в Словакия и Литва дори се наблюдава дефлация, т.е. средно поевтиняване на стоките и услугите.
Разликите в данните се дължат на различните икономически особености на държавите – икономически цикъл, международни цени на основни суровини, ръст на заплати и вътрешен кредит, валутен курс и др., отбелязват от ИПИ.
Със сигурност обаче може да се заключи, че поскъпването на основните стоки и услуги не е двойно.
Експертите посочват, че е трудно да се прецени доколко колебанията в инфлацията се дължат точно на приемането на еврото. Въпреки това, в свой доклад Европейската централна банка стига до извода, че общата инфлация до голяма степен не се влияе от влизането в еврозоната.
Въпреки това от ЕЦБ отбелязват, че има чувствителни разлики в промяната на цените за различните стоки и услуги. Като цяло се забелязва, че най-силно поскъпват услугите – ресторанти и барове, забавления, фризьорски услуги, почистване и ремонт и т.н.
Това ясно личи в изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и растеж за Словакия, която е посочена като една от страните с по-висока месечна и годишна инфлация.
В същия доклад се посочва, че най-силно са усетили поскъпването на услугите домакинствата с по-високи средни доходи, както и семействата с деца. Безработните и пенсионерите обаче не са били засегнати, тъй като не са се увеличили цените на основните стоки.
В Литва, която наскоро отбеляза 5-годишнината от влизането си в еврозоната, ефектът от приемането на единната европейска валута е отчетен от Европейската комисия и Евростат като „значим”.
Според доклад ако Литва не беше приела еврото тогава, месечната промяна в цените щеше да е от -1,31% до -1,38% вместо отчетените – 1,27%. И от тези данни обаче се вижда, че скокът в цените не е двоен.
За Словения изчисленият ефект от прехода към еврото върху годишната инфлация също е много нисък – 0,24 пр. пункта и съответно 0,3 пр. пункта според различните институции, които са правили сметките.
ИЗВОД:
Опасенията, че с влизането на България в еврозоната цените у нас ще скочат двойно,
НЕ СА ОСНОВАТЕЛНИ.
Подобни опасения е имало и в много други държави преди те да приемат единната европейска валута, но статистическите данни сочат, че подобно поскъпване не е имало. Все пак трябва да се отбележи, че се наблюдава по-значително поскъпване (макар и не двойно) на някои услуги, което означава, че по-високите цени ще засегнат по-заможните домакинства.
„Проинфлационният ефект, ако въобще го има, е в рамките на първия или втория знак след десетичната запетая, като по цитираните по-горе изследвания не надхвърля 0,3 пр. пункта”, пишат от ИПИ.
Имайки предвид добрите икономически показатели на страната ни – стабилен растеж на БВП около 3%, нисък външен дълг, ниска безработица и висока заетост и т.н., няма опасност България да изпадне в криза.
И още – според редица експерти приемането на единната европейска валута ще спестява на българския бизнес и на българските граждани около 400 млн. лева годишно. Причината е, че вече няма да има нужда да се извършва превалутиране при външната търговия.
